80 години високопланинска метеорологична станция на връх Мусала

Високопланинските метеорологични станции (ВМС) на върховете Мусала (1932 г.), Черни връх (1935 г.) и Ботев (1940 г.) се считат за големи постижения на българската метеорологична служба през първите два етапа от нейната 124 годишна история. Стимул за построяването на тези ВМС, и по-специално на наблюдателницата на връх Мусала, е било участието на България във “II-та международна полярна година” (01.08.1932-01.08.1933 г.). Преди това, през 1893 г., известният австрийски метеоролог Юлиус фон Хан, а през 1905 г. и германският метеоролог проф. Каснер (Каssner), са предлагали устройване на една метеорологична обсерватория на Черни връх (Витоша).

През февруари 1928 г. Киро Киров, вече като директор на Централен метеорологичен институт (ЦМИ), предлага построяване на високопланинска метеорологична обсерватория, но не на Черни връх, а на Мусала (2925,4 m). Според спомените на К. Киров от 1934 г. “Главното съображение бе значително по-големата надморска височина на в. Мусала, установена от швейцарския географ Маrсеl Kurz факт, че той е най-висок връх в Балканския полуостров”. До тогава за най-висок се считал вр. Олимп (2917 m). Киров допълва, че „Най-високият връх на Карпатите, Герлсдорфер, се издига едва на 2663 m. Мусала за сега заема четвърто място всред европейските обсерватории след Jungfrau-Joch 3457 m, Sonnblick 3106 m, и Zugspitze 2964 m”. През 1930 г. К. Киров и тогавашния главен секретар на М-во на земеделието проф. Ив. Странски посещават хижа „Мусала”. Те инсталират второкласна метеостанция като „метеорологична база” за достъп до върха. Станцията поверяват на наблюдателя Борис Димитров – турист от Самоков. Централното настоятелство на БТС създава комитет „по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” с по двама представители на БТС и Дирекцията по метеорология. Целта е била „да популяризира идеята за наблюдателницата между туристите и българското общество, както и да организира събирането на нужните средства (от 200 до 350 хил. лв.)”. Плановете, калкулациите и ръководството на постройките са възложени на архитектите-туристи Панайот Калчев и Генчо Скордев (вж. снимките от архива на Съюза на архитектите в България и от архива на семейство Скордеви, предоставени ни любезно от арх. Елисавета Куршумова и от сина – проф. дмн Димитър Скордев). Много полезни са били: участието на трудоваците, подарените материали от М-во на земеделието, Дирекциите на водопровода Рила-София и на пощите, Военно м-во и дружество ‘Гранитоид’, превозни средства от общините София и Самоков и други.

На 2 октомври 1932 г. при изключително за сезона хубаво и слънчево време (както и сега) и необикновено много посетители и приятели на връх Мусала е официално открита метеорологичната станция на най-високия връх на Балканите – Мусала (2925 м).

П Р Е Д И


Проф. арх. Панайот Калчев

Архитектите Г. Скордев (първият отдясно) и П. Калчев (третият с голфа) с двама майстори пред станцията.

Ст.н.с.І ст. арх. Генчо Скордев

 

Това значително за българската метеорология събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 000 тогавашни лева) доброволно събрани от туристи и широката българска общественост, на инициативата на Комитета "по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала" и със съдействието и личното дарение на царя. При освещаването слово от негово име е произнесъл д-р Иван Буреш (директор на Царските природонаучни институти), в което се казва: "...новият научен и културен институт да пребъде във вековете, да бъде огнище на чиста и полезна наука, интернационалния характер да разнася доброто име на малка България из цела Европа из цел свет. Нека тая наблюдателница, кацнала на най-високия на Балканския полуостров връх, свидетелствува за здравата воля и будната предприемчивост на българското племе! Нека тя бъде честита на Държавната метеорологическа служба, която ще има да се грижи за нейното правилно функциониране!".

Лентата е прерязал министърът на железниците г-н Ст. Костурков като в словото си патетично е заявил: "В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! "Ура".

Първият наблюдател е бил Йордан Дундов-Дуд. От октомври 1933 г. на върха е семейството на втория наблюдател Симеон Златев-Монката. След него Борис Василев-Бабата със съпругата си наблюдават на върха 7 години. Наблюдатели също били самоковските туристи Борис Тончев, Христо Белстойнев и Васил Даркев, а също Тодор Божков – Тарзан, който по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си от замръзване на връх Ботев. Тези скромни хора с голяма - пионерска - добросъвестност, упоритост и ентусиазъм са служили на метеорологичната кауза.

От тогава без прекъсване, независимо от тежките условия, се провеждат наблюдения върху времето от няколко поколения всеотдайни метеоролози. Многогодишната редица от ценни високопланински метеорологични данни и сега заема важно място в изследванията върху колебанията и измененията на регионалния и глобален климат. В помощ на прогнозата на времето и предупрежденията за опасни явления са денонощно (на всеки 3 часа) предаваните в ефира данни от върха.

И     С Е Г А

ВМС- връх Мусала, 2012 г.(Снимка на станцията: Красимир Петров)

Осезаема и честа е и пряката помощ, която високопланинските метеоролози от Националния институт по метеорология и хидрология оказват на Планинската спасителна служба и на туристите.

Многократно експерти към Световната метеорологична организация (СМО) по глобалните наблюдения на атмосферата са искали от НИМХ да влючат ВМС вр. Мусала в глобалната мрежа (GCOS), но все не достигат средства от бюджет и не се явяват спонсори за обновяване на сграда и оборудване, за да отговаря на изискванията на СМО за глобалните наблюдения на климата.

Аномалии на годишните средни температури спрямо нормите от периода (1961-1990 г.)

Ръководството на НИМХ при БАН поздравява екипа наблюдатели на метеорологична станция-връх Мусала, благодари им за тяхната всеотдайност и им пожелава нови успехи в професията!

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Андреев, В., 120 години българска метеорологична служба. Част 1. Изд. "Деметра", София. 2008, 335 стр.
  2. Дирекция на метеорологията (Централен метеорологичен институт) 40-годишна дейност. 1894-1934. София, 1934. 113 стр

Изготвили:

  • гл. ас. Димитър Николов
  • доц. д-р Петьо Симеонов

Other resources