Изминалият сезон - анализ

Данни за есента на 2023 г. в България

Национален институт по метеорология и хидрология
13 декември2023 г.


Сезонните карти за температурата и валежа (!!! Сменят се на 01-во число на първия месец от следващия сезон)
Хидрометеорологични бюлетини на НИМХ за всеки месец

Метеорологични факти и явления

Астрономическата есен започва с настъпването на есенното равноденствие (в 9:49 на 23.IX.2023 г.) и продължава до настъпването на зимното слънцестоене (в 5:27 на 22.XII.2023 г.). Метеорологичната есен е календарният тримесечен период от 1.IX до 30.XI. Тази година есента се отличава със значителни положителни аномалии на средните сезонни температури, особено в северната част на страната и Лудогорието, и сравнително големи отрицателни отклонения в количеството на валежа, предимно в Горнотракийската низина и Източните Родопи. Има характера на топла есен с валежи около и под нормата в по-голямата част от страната.Това е най-топлата есен в България от 1930 г.

Средните сезонни температури в извънпланинската част на страната са над климатичната норма.

Сезонните количества валеж в голяма част от страната са под и около климатичната норма. С най-големи положителни отклонения са валежите в Западна България, части от Родопите, както и на места в Предбалкана. Есенните валежи са под нормата предимно в Горнотракийската низина, Източните Родопи и на места в Лудогорието.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени на https://meteo.bg/bg/seasonAnalysesMaps. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на https://www.meteo.bg/bg/minalMesets и https://bulletins.cfd.meteo.bg. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

От трите есенни месеца със средни месечни температури над нормата се открояват септември и октомври. Те са вторите най-топли месеци септември и октомври от 1930 г. насам. През ноември месечните температури също са около и над климатичната норма с изключение на високите планини. Относително най-топло е през третата декада на септември и на октомври и първата декада на ноември. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ в населени места е 37.2 °С (в Крумовград на 23.IX), а най-ниската е -11 °С (в Чепеларе, обл. Смолян, на 27.XI).

Валежите през месец септември са под нормата в по-голямата част от страната. Много над нормата са валежите само в Странджа. Октомври е относително сух, подобно на октомври 2022 г., а ноември е най-валежният месец ноември от 2008 г. насам.

На фигура 1 е показана диаграма на сезонния ход на средната за страната средноденонощна температура, а на фигура 2 – диаграма на сезонния ход на средната за страната 24-часова сума на валежите. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на https://www.meteo.bg/bg/minalMesets.


Фигура 1.Сезонен ход на средната за страната средноденонощна температура на въздуха през есента на 2023 г.

 

 


Фигура 2. Сезонен ход на средния за страната 24-часов валеж през есента на 2023 г.

Значими метеорологични събития

На 4 и 5.IX по преминаващ през Балканите студен атмосферен фронт се образува циклон, който се развива южно от страната. В Централна Европа има антициклон, който се премества на изток, и в комбинацията от двете образувания баричният градиент север-юг над Балканите се усилва. В България се създава валежна обстановка със значителни валежи особено в югоизточната част на страната в района на Странджа, където продължителните проливни дъждове водят до наводнения. Най-тежко засегнат е град Царево, в който е обявено бедствено положение. Компрометирани са стените на два язовира в община Царево, реките са излезли от коритата си, напълно или частично са разрушени мостове. Придошлите води завличат в морето автомобили и каравани, наводняват улици и хотели, активират свлачища. Населени места главно в общините Царево и Малко Търново остават без ток и вода, затворени са пътища. На 5.IX четирима души са загубили живота си във водната стихия в Царево. Най-интензивният валеж е в интервала от 23:30 ч. на 4.IX до 15:30 ч. на 5.IX, като измереното количество валеж в станции на НИМХ е: в Кости – 329 mm, в Ахтопол – 253 mm, и в Граматиково – 288 mm.

В нощта срещу 5.IX и на 5.IX през деня вятърът по южното крайбрежие временно е много силен, вълнението на морето преминава от умерено в бурно (5 бала), като в района на Ахтопол регистрираната от буй значима височина на вълната е 2.93 m.

През октомври по Черноморието се наблюдава явлението upwelling (издигане на дълбоки морски води до брега). В резултат на силен upwelling на 28.X за едно денонощие в района на н. Шабла температурата на морската вода се понижава от 18–19 °С до 11–12 °С.

На 18.XI по преминаващия студен атмосферен фронт южно от страната се формира циклон, който преминава през проливите към Черно море, където задълбава. Създава се голям баричен градиент между Западна и Източна България, от 25 до 30 hPa, и значително се усилва вятърът от северозапад, особено в Североизточна България, където е ураганен, с пориви в отделни райони до 35–37 m/s. Вятърът нанася щети по паркове и сгради почти в цялата страна. Община Варна обявява бедствено положение, затворено е и пристанището. С нахлуването на студен въздух дъждът в Добруджа, Лудогорието, Предбалкана и по високите полета преминава в сняг. Снежна покривка между 1 и 25 cm се образува в Североизточна България, където поради силния вятър има снегонавявания и преспи; временно е затворен за движение пътят Варна–Добрич. На 19.XI циклонът постепенно се запълва, остава ветровито, макар че вятърът и по Черноморието отслабва. Валежите спират, облачността се разкъсва и намалява.

В периода 18–19.XI в резултат на бурния и ураганен вятър от север-северозапад вълнението на морето извън заливите се повишава до екстремно високи стойности и достига 6 бала по скалата на Бофорт.

На 24.XI над Северна Италия се формира циклон, който до вечерта задълбава в Адриатическо море. На 25 и 26.XI циклонът се премества южно от страната през проливите към Черно море, където задълбава. Създава се валежна обстановка. С нахлуването на студен въздух през нощта срещу 26.XI в почти цялата страна дъждът преминава в сняг и се образува снежна покривка, най-дебела в Предбалкана (70 cm във Вършец). В Югоизточна България и в Рило-Родопската област по студения атмосферен фронт се развиват и гръмотевични бури. На много места валежите са значителни по количество. На 26.XI от запад валежите отслабват и спират, но в източната половина от страната продължават, а в Североизточна България бурният вятър навява снега на преспи. Температурите значително се понижават. Силните снеговалежи блокират страната. Стотици населени места остават без ток, в редица селища спира и водоснабдяването. Част от старопланинските проходи и пътищата в областите Силистра и Разград са затворени за движение. Вятърът образува преспи, съборени са дървета и са прекъснати далекопроводи главно в Западна и Северна България. В отделни общини на 13 области от страната е обявено бедствено положение.

Агрометеорологични факти

В началото на есента агрометеорологичните условия се определят от сухо време и температури над климатичните норми. Задълбочилото се засушаване през октомври възпрепятства провеждането на предсеитбените почвообработки и по тази причина в по-голямата част от полските райони са пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на зимните житни култури.

След задълбочилото се есенно засушаване през първата половина на ноември падат валежи със стопанско значение, които подобряват условията за провеждане на сезонните почвообработки и изоставащата есенна сеитба. Вследствие на подобрените почвени влагозапаси и наднормените температури засетите зимни житни култури в агростанции Търговище, Силистра и Любимец встъпват във фаза поникване, а част от тях формират първи-втори лист. Фаза трети лист е регистрирана при засетите през октомври посеви с пшеница на места в Дунавската равнина – агростанциите Новачене и Силистра.

В края на ноември агрометеорологичните условия придобиват зимен характер. Настъпилото застудяване с валежи от сняг води до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при зимните житни култури във високите полета и в част от Дунавската равнина. Падналите повсеместни валежи от дъжд и сняг увеличават почвените влагозапаси в 100 cm слой. В много райони на страната е компенсиран дефицитът от вода в почвата, преодолян е дефицитът на влага при есенните посеви.

Хидрологични факти

За тримесечния есенен период общият обем на речния отток в страната е 1633 млн. m3. Стойността му е с 8% по-малко спрямо същия период на 2022 година. На фигура 3 са представени данни за средномесечните водни количества за септември, октомври и ноември 2023 г.

Фигура 3. Средномесечни водни количества за септември, октомври и ноември 2023 г.

През по-голямата част от месец септември нивата на реките в Дунавския, Източнобеломорския и в Западнобеломорския водосборен басейн са се понижавали, като в резултат на валежи има регистрирани краткотрайни повишения при отделни измервателни пунктове. Средномесечните водни количества на почти всички реки са около и под месечните норми. Над нормите за септември са средномесечните водни количества на р. Огоста при селата Кобиляк и Бутан.

В резултат на обилните и интензивни валежи в началото на септември в Черноморския басейн са отчетени значителни повишения на речните нива. На 5.IX са регистрирани редица поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от р. Ропотамо и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. През останалата част от месеца речните нива в басейна са се понижавали или са останали без съществени изменения. Средномесечните водни количества на реките в този басейн са под нормите за септември.

През месец октомври нивата на реките в страната са се понижавали или са останали без съществени изменения. В резултат на валежи има регистрирани краткотрайни повишения при отделни измервателни пунктове. Средномесечните водни количества на наблюдаваните реки са около и под месечните норми.

През по-голямата част от ноември в Дунавския водосборен басейн са регистрирани краткотрайни повишения на нивата на реките в резултат на валежи главно от дъжд. В края на месеца вследствие на валежи от дъжд и сняг и последващо снеготопене в целия басейн са отчетени значителни повишения на речните нива. Средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна са около и под месечните норми. Над нормите за ноември са водните количества на р. Лом при село Василовци и р. Огоста при село Бутан.

През първите две десетдневия на ноември речните нива в Черноморския водосборен басейн са се понижавали или са останали без съществени изменения. През последните дни на месеца в резултат на валежи от дъжд и сняг и последващо снеготопене са регистрирани повишения на нивата на реките в целия басейн. Средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна са под месечните норми. Над нормата за ноември е средномесечното водно количество на р. Факийска при село Зидарово.

Речните нива в Източнобеломорския и в Западнобеломорския водосборен басейн през по-голямата част от ноември са останали без съществени изменения. В резултат на валежите от дъжд през първите дни от месеца и на валежите от дъжд и сняг, комбинирани със снеготопене, в края на месеца са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива. Средномесечните водни количества на реките в басейна са около и под месечните норми.

НИМХ публикува Месечен хидрометеорологичен бюлетин (печатно издание: ISSN 1314-894X; онлайн издание: ISSN 2815-2743) и Годишен хидрометеорологичен  бюлетин (печатно издание: ISSN 2738-781X; онлайн издание: ISSN 2815-2735). Те са достъпни на: https://bulletins.cfd.meteo.bg