Данни за зимата на 2025 година в България

Национален институт по метеорология и хидрология
11.03.2025 г.

Сезонните карти за температурата и валежа (!!! Сменят се на 1-во число на първия месец от следващия сезон)
Хидрометеорологични бюлетини на НИМХ за всеки месец

Метеорологични факти и явления

Зимата¹ на 2025 г. е отново относително топла, но е най-студената за последните 6 години. Тя е и с повече валежи от последните три зимни сезона.

Декември и януари са относително топли, но февруари е най-студеният от 2013 г. насам и затова тази зима е най-малко топлата за последните 6 години. Най-високата измерена температура е 23,0 градуса на 28 януари във Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 22,5 градуса на 22 февруари в гр. Главиница, обл. Силистра, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 23,1 градуса на Мусала на 20 февруари.

Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са около или над климатичната норма, което се дължи главно на значителните валежи през месец декември, защото януари и февруари са относително сухи. Големите валежни обстановки през първото и третото десетдневие на декември, както и през второто десетдневие на януари и на февруари, са свързани и със снеговалеж. Най-обилни валежи от сняг има през периода 23–27 декември, но предимно в Предбалкана и по северните склонове на планините. Най-масови валежи от сняг има през периода 12–14 януари – главно в Южна България, както и през периода 17–20 февруари – в цялата страна. Най-висока снежна покривка в населено място е измерена на 27 декември в с. Манастир, обл. Смолян – 115 см, а на планински връх – 185 см на вр. Ботев на 13 януари.

Значими метеорологични събития

През периода 23–28 декември през Балканите преминава средиземноморски циклон. При движението си циклонът се развива допълнително, разширява се и забавя скоростта си. В страната се създава сложна зимна метеорологична обстановка. Има повсеместни валежи, отначало от дъжд и сняг, като постепенно почти навсякъде дъждът преминава в сняг. В много райони валежите са обилни. Най-много сняг с образуване и задържане на снежна покривка има в Предбалкана, в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново. Най-тежка е ситуацията в районите на Троян, Тетевен и Ловеч. В комбинация с умерен и силен вятър, по планинските проходи се образуват навявания. Затворени са проходът Троян–Кърнаре и Беклемето. От тежкия мокър сняг има пречупени дървета и прекъсване на електроснабдяването в населени места от Западна и Централна Северна България. В община Троян 21 селища остават без електрозахранване в продължение на 8 дни. Във Великотърновска област 20 населени места, основно в Еленския Балкан, също са без електрозахранване. Без ток остават и населени места в община Самоков, включително курортът Боровец, където два дни не работят съоръженията в ски зоната. Паднали дървета и пречупени стълбове на електропреносната мрежа затрудняват работата на аварийните екипи. В края на обстановката температурите вече са по-ниски от климатичните норми.

През периода 24–27 декември в много станции в Източна България е регистриран силен вятър със скорост над 14 м/с. Високи вълни заливат плажовете в Бургас и Ахтопол, където отчетените пориви на вятъра са съответно 28 м/с в Бургас на 25 и 26 декември и 23 м/с в Ахтопол на 26 декември. Вълнението на морето е било 5–6 бала.

В периода 11–13 януари в южната периферия на висок циклон с център над балтийските страни към Италия се спуска барична долина. Формира се и средиземноморски циклон. Антициклон, чийто център се намира над Западна Европа, се разширява на изток, като обхваща централните райони от континента, а в края на периода – и Балканите. Времето в страната е облачно, с валежи във високите полета в Западна България и Предбалкана от сняг, в останалите райони от страната първоначално от дъжд, който с понижението на температурите бързо преминава в сняг. В Южна България на много места се образува снежна покривка, над 10 см във високите полета, в районите около Източните Родопи, Сакар, Странджа и Карнобат. Вятърът се ориентира от север-североизток и в Източна България се усилва. Температурите в по-голямата част от страната са без съществен дневен ход, близки до 0 градуса, само в Дунавската равнина, където остава без валежи и има по-значителни разкъсвания и намаления на облачността, минималните са по-ниски, а дневните се повишават до 6–9 градуса.

През периода 16–19 февруари страната попада под комбинирано влияние на антициклон на север и преминаващ през южните райони от Балканския полуостров средиземноморски циклон. Фронталната зона е над страната и на много места има валежи от дъжд, които с последвалото застудяване преминават в сняг. Снежна покривка се образува дори и по Черноморието и в Горнотракийската низина. Вследствие на интензивните снеговалежи и ниските температури е усложнена пътната обстановка в Източна България. В някои общини на област Варна е обявено частично бедствено положение.

В началото на периода 20–24 февруари валежите спират и над по-голямата част от страната се изяснява. Тогава в повечето райони са измерени и най-ниските температури за месеца (до минус 21 градуса). На места, предимно в Северна и Източна България, са отчетени ледени дни (максимална температура под 0 градуса). След 20 февруари на много места има и по повече от 5 поредни дни с минимална температура под минус 10 градуса – студена вълна.

Агрометеорологични условия

Агрометеорологичните условия през зимата на 2025 година се характеризират с по-топло от обичайното за сезона време и ясно изразени валежни и сухи месеци за цялата страна. В резултат на тези условия в края на зимата и преди началото на активната вегетация влагозапасите в еднометровия слой при зимните житни култури в по-голямата част от земеделските райони са 75–85% от пределната полска влагоемност (ППВ), което е незадоволително за сезона. Изключения се наблюдават на отделни места в Източна България.

В началото на зимата при пшеницата се наблюдават различни фенологични фази. Причина за съществените различия във фенологичното развитие на зимните житни култури е есенната суша, обхванала по-голямата част от страната, с изключение на североизточните райони.

В края на февруари в Кнежа, Драгоман и Добрич са регистрирани минимални температури до и под минус 20 градуса. Тези стойности са критични за част от излезлите от принудителен покой ранноцъфтящи овошки в Североизточна България. При кайсията в североизточните райони (агростанция Силистра) са регистрирани повреди от измръзване между 30–50%. Пъпките на по-слабо студоустойчивите десертни сортове лози започват да измръзват при температури под минус 16 градуса, а на по-студоустойчивите – под минус 18–19 градуса.

Хидрологични факти

Средномесечни водни количества за декември 2024 г. и януари и февруари 2025 г.

През сезон зима са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в Дунавския водосборен басейн. По-значителни повишения са отчетени в резултат на валежи в последното десетдневие на декември във водосборите на реките Осъм, Янтра и Русенски Лом и в резултат на снеготопене през първото десетдневие на януари и в края на февруари в централната част от басейна. Поради ниските температури на въздуха през януари и февруари са регистрирани ледови явления (основно ледена покривка и брегови лед) главно в планинските части от водосборите на реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. През декември и януари средномесечните водни количества в по-голяма част от хидрометричните станции са били под месечните норми. С водни количества над нормите са били реките Вит при гр. Тетевен, с. Крушовица и с. Търнене, Осъм при гр. Троян и с. Изгрев, Росица при гр. Севлиево, Джулюница при едноименното село и Янтра при гр. Габрово, гр. Велико Търново и с. Каранци. През февруари средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните норми.

През по-голямата част от декември, януари и февруари нивата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В отделни дни през зимните месеци са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива: значителни в края на декември в резултат на валежи; краткотрайни и незначителни през януари, предимно от снеготопене, и по-значителни във второто и третото десетдневие на февруари във водосборите на южночерноморските реки в резултат на валежи, комбинирани със снеготопене. Поради ниските температури на въздуха през последното десетдневие на февруари са регистрирани ледови явления (основно ледена покривка и брегови лед) във водосбора на р. Камчия, а р. Провадийска в района на хидрометричната станция при г. Синдел е напълно замръзнала. През декември, януари и февруари средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните норми.

 През по-голямата част от сезона речните нива в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В отделни дни през зимните месеци са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива: значителни в първото и третото десетдневие на декември в резултат на валежи; краткотрайни и незначителни през първото и второто десетдневие на януари от снеготопене; също краткотрайни и незначителни през второто и третото десетдневие на февруари в резултат на валежи, комбинирани със снеготопене. През сезон зима средномесечните водни количества на почти всички реки в басейна са били под месечните норми. Средномесечните водни количества на реките Харманлийска при гр. Харманли, Арда при с. Вехтино и Върбица при сп. Джебел през декември са били над съответните норми; над нормите за януари са били средномесечните водни количества на р. Тунджа при гр. Павел баня и р. Чепеларска при с. Бачково.

През по-голямата част от декември, януари и февруари речните нива в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В резултат на валежи и на снеготопене в отделни дни през зимните месеци са регистрирани краткотрайни и незначителни повишения. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните норми.

¹ Астрономическата зима започва с настъпването на зимното слънцестоене на 21 декември 2024 г. и продължава до настъпването на пролетното равноденствие на 20 март 2025 г. Метеорологичната зима е календарният тримесечен период от 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г.