Данни за зимата на 2024 г. в България

Национален институт по метеорология и хидрология
8 март 2024 г.

Сезонните карти за температурата и валежа (!!! Сменят се на 01-во число на първия месец от следващия сезон)
Хидрометеорологични бюлетини на НИМХ за всеки месец

Метеорологични факти и явления

Астрономическата зима започва с настъпването на зимното слънцестоене (в 5:27 на 22.XII.2023 г.) и продължава до настъпването на пролетното равноденствие (в 5:06 на 20.III.2024 г.). Метеорологичната зима е календарният тримесечен период от 1 декември до последния ден на февруари – тази година 29-и. Това е поредната много топла зима след студената зима на 2017 година. Тя е подобно топла на зимата от 2022–2023 г., но е с по-малки сезонни количества валеж – под 80% от климатичната норма в по-голямата част от страната. Средните сезонни температури в извънпланинската част на страната са над климатичната норма.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени на https://meteo.bg/bg/seasonAnalysesMaps. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на https://www.meteo.bg/bg/minalMesets и https://bulletins.cfd.meteo.bg. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

И трите зимни месеца са относително топли, като най-топъл е февруари, който е и един от най-топлите месеци февруари от 1930 г. насам. Най-високата измерена температура е плюс 24.8 °С на 6 февруари в Ивайловград, а най-ниската в населени места е минус 20 °С, измерена в Самоков на 22 януари.

С най-малко валежи е отново февруари, когато месечните суми на валеж са под 50% от климатичната норма в по-голямата част от страната. До голяма степен това определя и цялата зима като относително суха.

На фигура 1 е показана диаграма на сезонния ход на средноденонощната температура в София, а на фигура 2 – диаграма на сезонния ход на 24-часовата сума на валежите в София. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на https://www.meteo.bg/bg/minalMesets.

Фигура 1.Сезонен ход на средноденонощната температура на въздуха в София през зимата на 2024 г.

Фигура 2. Сезонен ход на 24-часовата сума на валежите в София през зимата на 2024 г.

През февруари в низините не пада сняг и няма нито един ден със снежна покривка. Сняг на най-много места има на 21 януари (фиг. 3), но най-обилен снеговалеж има на 15–16 декември в Рило-Родопската област и Предбалкана (фиг. 4). Най-висока снежна покривка в населено място е измерена в Гърляно, обл. Кюстендил, на 16 декември – 50 см, а на планински връх – на Черни връх на 26 февруари – 93 см.

Фигура 3  Височина на снежната покривка към 7.30 ч. на 21 януари 2024 г.	Фигура 4  Височина на снежната покривка към 7.30 ч. на 17 декември 2023 г.

Значими метеорологични събития

През периода 15–16 декември средиземноморски циклон се премества през Гърция на изток. В северната част на Балканите налягането се повишава и израства гребен от запад. Още на 14 декември вечерта в България от северозапад започват валежи от дъжд, които през нощта обхващат цялата страна. Валежите продължават на 15 и 16 декември, като на места в Южна България, където са най-продължителни, количествата са значителни. На много места са измерени 24-часови количества валеж от 15 до 50 мм. Най-много е валежът в с. Гърляно, обл. Кюстендил – 61 мм, от дъжд и сняг, като от него се натрупва снежна покривка с височина 50 см). Температурите бързо се понижават и в много райони дъждът преминава в сняг. Вследствие на обилния снеговалеж на 16 декември е прекъснато електрозахранването в някои части от страната. Заради паднали дървета върху релсовия път временно са спрени влаковете от Габрово и теснолинейката Септември–Добринище. В планините поради силен вятър и прекъснато електрозахранване не са работили съоръженията в част от зимните курорти. В Югозападна България има регистрирани поледици. В резултат на силен северен вятър вълнението на морето в най-южната част на крайбрежието е бурно (5 бала).

През периода 21–23 декември в област на ниско налягане в Северна Европа се развиват два мощни циклона. България попада във фронталната зона и от запад на изток преминават няколко атмосферни смущения. Влиянието им се изразява главно със силен вятър и слаби превалявания на места. На 23 декември силен вятър е регистриран в много райони на страната. Ураганен вятър с пориви над 40 m/s духа в продължение на 5 часа в Русе. Съобщава се за изпочупени витрини на магазини и прекършени дървета в парка край р. Дунав.

През периода 25–27 януари Балканите са под комбинираното влияние на циклон с център над Скандинавския полуостров и антициклон с център над Западна Европа. Баричният градиент в страната нараства. Вятърът от северозапад се усилва. На 27 януари ураганен вятър в Пазарджик е съборил светофарна уредба върху автомобил, изчакващ на червено. При инцидента няма пострадали хора. По данни от метеорологичната станция в града скоростта на вятъра е била 32 м/сек.

През януари над западната акватория на Черно море динамиката на атмосферните процеси е голяма. В края на първото и в края на третото десетдневие вятърът от север-североизток е много силен, вълнението извън заливите е бурно, като на 10 януари на юг от Бургас временно достига 6 бала. 

През периода 11–13 февруари баричното поле е циклонално, преминава средиземноморски циклон и свързаната с него фронтална система. Преобладава облачно време, на много места с валежи от дъжд, в планините над 1700 м – от сняг. На 12 февруари на места главно в Южна България количествата са значителни – 25–40 мм, а в Рило-Родопската област и по-големи (Смолян – 61 мм, Златоград – 93 мм); на 13 февруари значителни валежи падат на места в Предбалкана (Тетевен – 48 мм). Обилните валежи на 11 и 12 февруари, предимно от дъжд, са предизвикали свлачища и повишаване на нивото на реките и язовирите в област Смолян. На 12 февруари е измерено и най-голямото 24-часово количество валеж за сезон зима – 112 мм (л/кв. м) от дъжд и град във валежомерна станция Арда. Вследствие на обилните валежи и силния вятър щети има в община Неделино: паднали камъни, наноси и запушени водостоци по всички пътища от общинската пътна мрежа. В с. Кундево е наводнена помпената станция и са затлачени водоприемните шахти от наноси; временно е преустановено подаването на вода, изключено е електричеството. В с. Оградна има множество запушени водостоци от придошлите води на реката и деретата, които са влачили клони. В Златоград вятърът е изпочупил клони и е повалил дървета в централните градски части; наводнени са избените помещения на жилищен блок в града.

Агрометеорологични факти

Агрометеорологичните условия през сезона се определят от средноденонощни температури с 3–4 °С над климатичните норми. През всичките зимни месеци агрометеорологичните условия са с повишена динамика, с редуващи се периоди с температури над и под климатичните норми.

Наднормените температури през декември възпрепятстват нормалния ход на закалителните процеси при зимуващите земеделски култури в по-голямата част от полските райони на страната. В резултат на поднормените валежи и по-високите температури в края на февруари е отчетено недобро влагозапасяване в еднометровия почвен слой в отделни райони на Дунавската равнина. В края на зимата при зимуващите култури преобладава фазата братене.

Вследствие на високите температури в началото на зимата при някои раноцъфтящи храстовидни и овощни видове като кайсия, праскова, череша е провокирано преждевременно, нежелателно, набъбване на пъпките.

Хидрологични факти

На фигура 5 са представени данни за средномесечните водни количества за месеците декември 2023 г. и януари и февруари 2024 г.

Фигура 5. Средномесечни водни количества за декември 2023 г. и януари и февруари 2024 г.

През по-голямата част от сезон зима речните нива в Дунавския водосборен басейн са останали без съществени изменения. По-значителни повишения на речните нива в басейна са регистрирани в резултат на валежи от дъжд в началото на декември и на валежи от дъжд, комбинирани със снеготопене, през последното десетдневие на януари и в средата на февруари. През декември средномесечните водни количества в долните течения на реките Лом, Огоста, Малък Искър, Искър и Вит са били над месечните норми. През януари и февруари средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните норми.

През по-голямата част от декември, януари и февруари нивата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи от дъжд в отделни дни през изминалия сезон са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива, значителни в началото и средата на декември. През декември средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна са били под месечните норми, а над нормата е било средномесечното водно количество в долното течение на р. Факийска. През януари и февруари средномесечните водни количества на реките в басейна са били под месечните норми.

През по-голямата част от зимния сезон речните нива в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи от дъжд са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в отделни дни, по-съществени през първото десетдневие на януари и в средата на февруари. През сезона средномесечните водни количества на почти всички реки в басейна са били под месечните норми. Средномесечните водни количества в долното течение на р. Чепинска през декември и януари са били над съответните норми; над нормите за януари и февруари е било средномесечното водно количество на р. Въча при гр. Девин.

През по-голямата част от декември, януари и февруари речните нива в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи от дъжд в отделни дни са регистрирани краткотрайни и незначителни повишения на речните нива. Средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна през декември, януари и февруари са били под месечните норми. И през трите месеца средномесечното водно количество на р. Джерман при гр. Дупница е било над съответните норми. Над месечните норми за януари и февруари е било средномесечното водно количество на р. Соволянска Бистрица при с. Гърляно.

НИМХ публикува Месечен хидрометеорологичен бюлетин (печатно издание: ISSN 1314-894X; онлайн издание: ISSN 2815-2743) и Годишен хидрометеорологичен  бюлетин (печатно издание: ISSN 2738-781X; онлайн издание: ISSN 2815-2735). Те са достъпни на: https://bulletins.cfd.meteo.bg