Историята в дати

1860г. Първи инструментални метеорологични измервания в Австрийското консулство в Русе;

1870 г. Първа хидрологична станция на р. Дунав при Русе, за нуждите на корабоплаването, по австрийска инициатива и с тяхно съдействие;

1.02.1887 г. - Регулярни метеорологични наблюдения в първата метеорологична станция (МС) в София;

20 Февруари 1890г. Софийската МС става Централна с ръководител Спас Вацов (Рожден ден на БМС);

1891 г. – Участие на България като пълноправен член в Конференцията на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен;

Януари 1894 г. Създадена е Дирекция по метеорология към Министерството на народното просвещение с пръв директор С. Вацов. В страната има изградена мрежа от 24 метеорологични и 60 валежомерни станции;

1920 г. започват организирани хидрологични наблюдения в България от Службата по водите при Министерство на земеделието и държавните имоти;

1934 г. Дирекцията по метеорология е преименувана на Централен метеорологичен институт;

1950 г. Хидрометеорологичните (ХМ) дейности се обединяват в единна ХМ служба на България към Министерски съвет (МС) с пръв ръководител акад. Любомир Кръстанов, по-късно Председател на БАН;

1954 г. създаден е Научноизследователски институт по хидрология и метеорология (НИИХМ), за научното обезпечаване на тази важна национална институция;

1962 г. Управлението по хидрология и метеорология (УХМ) заедно с НИИХМ преминават към БАН; УХМ става Главно УХМ през 01.07.1977

02.11.1989 г. ГУХМ и НИИХМ се обединяват в Институт по метеорология и хидрология (ИМХ) с решение на Министерски съвет;

1991 г. ИМХ е преименуван на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН отново с Решение на МС.

НИМХ днес

НИМХ — правоприемник на Българската метеорологична служба, оторизиран да представя страната в Световната метеорологична организация (СМО) с Указ на Народното събрание № 348/23.07.1951.

НИМХ — официален представител на България в Европейския център за средносрочна прогноза на времето (ECMWF), Европейската организация за използване на метеорологичните спътници ( EUMETSAT), Оперативната програма за обмен на информация от метеоролгичните радиолокатори (OPERA ) на Мрежата на Европейските метеорологични служби (ЕUMETNET), Международната хидроложка програма към ЮНЕСКО, Международната програма за изследване на река Дунав и др.